Явлението на липсващ тестис се случва при мъже и момчета поради различни причини. Такива причини могат да бъдат вродени аномалии – неспуснали се тестиси в скротума или атрофирали тестиси. Също така, при усукване на единия или двата тестиса, предшестваща травма или когато тестисите са били премахнати след лечение на туморно заболяване.
Изкуственият тестис сенарича тестикуларна протеза или имплант. Целта на процедурата е възстановяване на нормалното наличие на скротум и възстановяване на качеството на живот.
История
Тестикуларните протези са били използвани в продължение на 50 години, за да „заместят“ липсващи или премахнати тестиси. Първият имплант се поставя през 1939 г. и е бил изработен от метална сплав, наречена Vitallium. От тогава са били използвани най-различни материали, включително стъклосфери, лусит, метакрилат и полиуретанова пяна. През 1962 г. настъпва драматично подобрение в дизайна на имплантите с развитието на силиконовия гел. Имплантът представлявал торбичка от силиконов каучук, пълна с гъст силиконов гел.
Този вид на имплантите остава непроменен през следващите 30 години. Той е подобен на този, който по същото време е използван за гръдните импланти.
Кой може да се подложи на операцията?
Тестикуларните импланти са важни не само за козметични корекции, но също може да подобрят качеството на живот на един мъж. Мъжете, които имат усукване на тестисите, рак или травматично увреждане, имат основание да изискват отстраняване на засегнатия си тестис. Тестикуларният имплант може да възстанови външния вид и благосъстоянието на пациентите. Тестикуларните импланти могат да бъдат и подходящ избор за деца, родени с крипторхизъм (задържан тестис в коремната кухина, който липсва едностранно или двустранно в скротума). В такива случаи се правят опити да се намери скритият тестис и да се смъкне в скротума, но понякога това не е възможно и тестисът бива отстранен, за да се предотврати по-късно развитие на заболяване в тази област, след което се поставя имплант.
Освен това, мъжете, които имат малък, нефункциониращ или деформиран тестис, също могат да бъдат кандидати за поставяне на имплант.
NEWS_MORE_BOX
Важно е да се отбележи, че тестикуларните импланти не функционират като естествените тестиси – не образуват сперматозоиди или мъжкия полов хормон.
Какво представлява процедурата?
Тестикуларните импланти се поставят чрез хирургична процедура, извършваща се под обща или локална анестезия и с продължителност 35-40 минути. Правят се един или два разреза и се оформят джобове, през които имплантите се спускат в скротума и се позиционират. Разрезите се зашиват с естетични шевове, които са съвсем тънки и едва забележими. След операцията на пациентите се изписват перорални антибиотици и се следят стриктно от опериращия лекар в продължение на 3 месеца.
Рискове
Като при всеки друг медицински имплант, при тестикуларният такъв също има рискове.
- Първо, тялото може да се опита да отхвърли импланта ако го разпознае като чуждо тяло. Също така той може да протече или да се разруши, като всичко това би изисквало имплантът да бъде отстранен.
- Около 1 на 40 пациенти се подлагат на повторна хирургична процедура в рамките на първата година след поставянето, за да се премахнете или коригира имплантът.
- При деца, тъй като поставяните импланти са малки, обикновено трябва да бъдат заменени с по-големи, когато детето израсне.
- Друг проблем, който може да възникне, е свързан с естествената реакция на организма да обгражда със съединителна тъкан всяко чуждо тяло, попаднало в него. Това се нарича капсула и се среща сравнително рядко при тестикуларните импланти. Когато все пак това се случи, то може да се получи втвърдяване на импланта, което причинява дискомфорт, болка и намалява удовлетворението.
Причините за аномалии в тестисите могат да бъдат най-различни. Благодарение на хирургията и тестикуларните импланти този проблем от няколко десетилетия е вече решим.
